Оффф. Дойде новата учебна година и пак се разболяхме. Еми браво на нас. Оплаква ни се
Преместихме се, новата къща е много студена и нямаме дърва за камината И...то...не, че не ми харесва да живея на морето, ама някак си...де да знам и аз. Вечно нещо липсва. Хора липсват. Искам в Дания догодина, искам да дойде времето за колеж, да замина и да се махна оттук. Искам живот, искам да съм с хората, с които би трябвало да съм Не е много. Май.
Искам и да си изкарам матурите, да мине тъпият бал, на който изобщо не искам да ходя. Ако можех да съм си със създанието, на неговия бал и да съм негова дама, поне това Той мечтаеше толкова. Ех, носталгия.
И си обещавам, някой ден ще си направя живота какъвто искам. Добре, че са Преслав,братото, Гъбата, и Ел, иначе не знам как щях да се крепя. Обичам ви, хора. Да, звуча много емо В момента съм доста емо. А пък и бретонът ми порастна. И! За рождения си ден съм в България, който види това, да ми пише Още нищо не съм резервирала, дано стане за 8ball :s
Мамка му на всичко и на всички. Никого не мразя, просто не ми пука вече
А, молете се за душата ми и за евентуалния ми шанс да вляза в трупата и най-сетне да започна да уча фински, за да тормозя Слиису с неправилна граматика
Майната ви.